PURESMILE

Спомням си, че още когато бях малка, ме учеха да не си играя с лоши момичета и момчета. По-късно обаче също си спомням и разни цитати

"Добрите момчета отиват в Рая, а лошите, където си поискат."
"Добрите момичета си водят дневници, а лошите нямат нужда от това."

Общо взето, по някаква причина излиза, че на лошите момичета и момчета нещата им се получават… Замислих се и че никога не съм се спирала да си играя както с добрите, така и с лошите. И винаги съм се чудела как им слагат етикетите… Кое им е добро и кое лошо? По дрехите, по поведението, по думите на другите?

При жените винаги съм казвала, че не мога да се произнасям – дали заради идеята, че гарван гарвано око не вади или просто, защото не познавам достатъчно представителни екземпляри. Та затова отново ще замълча. За мъжете, обаче мога. Вярно, скромен опит имам, но желание да споделя не ми липсва Не искам да говоря в числа, но пък и наскоро прочетох много готин надпис – „Size doesn’t matter. Quality does!“. Така де, нали съм Q-блейка
Та, да не се отвличам от темата и среднощната си идея – що за хора са добрите и лошите момчета?
Винаги съм се старала да не ги наричам с имената, с които ги познават хората. Затова и повечето си имат сценични имена – Чичи, Тай, Пилето, Бате Коледа, … все имена, с които са били обсъждани в курника с идеята уж да се поучим от свои и чужди грешки. Е, аз къде с гродост, къде със срам, мога да се похваля, че не се ограничавам да правя грешките си по веднъж. Някак ограничаващо звучи иначе Точно затова и се получава един кръговрат. Едни и същи хора са ме заплитали в подобни една на друга на ситуации просто с кратки паузи. Не знам, може би им изглеждам достатъчно тъпа или наивна, че ми пробутват еднакви номера, просто чакат да минат 1-2 години преди да опитат отново…
Различното е само, че всеки един от нас се интересува какво се е променило в отсрещната страна по различен начин, какво се е случило за времето белязано чрез думите „Никога повече не ме търси!“. И странно защо, но промените са предсказуеми – независимо какво е било тогава, очакваш какво ще ти отговорят, когато попиташ как са се развили събитията след … И пак усещаш, че нещата изглеждат същите. Знаеш какво и как ще те опитат… Добрите момчета обикновено питат как е ученето, как е работата, как е еди кое си, за което знаят, че съм вложила много енергия. Лошите се интересуват както от темите на добрите, така и за неща от типа ‘ти още ли …’. Можете и сами да си попълните празните места – обикновено е свързано с нещо, което добрите определят като притеснително, рисковано, неморално, палаво…

После винаги е предсказуемо – добрите момчета се опитват да са наистина добри, те правят хубави и добри неща. обещават още по-хубави и въобще, те са перфектни или поне почти. На тях не можеш да им се сърдиш – поглеждат те с дълбок, искрен и невинен поглед, за който последното, което се сещаш е, че може и да не е съвсем искрен. Лошите пък, за тях знаеш, че са лоши… Те също го знаят и не се опитват да го скрият. Не те гледат с невинен поглед – гледат те направо и директно. По същия начин и ти говорят. Не ти обещават звезди, нито бляскаво бъдеще, просто ти казват какво и как искат. Ако им зададеш директен въпрос, ще ти отговорят по същия начин. Всъщност, те ще те излъжат, когато с думите и действията си го поискаш от тях – иначе просто ще те уважават за това, което си и можеш.

Странно, но досега единствено добрите, спретнати момчета са ме лъгали, и то болезнено. Лошите не са ме подвеждали досега – каквото са казали, направили са го… Мисля си тогава, щом от добрите ме е боляло повече, може би не трябва да вярвам в тези етикети… Може би е по-добра идея да ги слагам сама. Задавам си и въпроса дали, ако си играя с лоши момчета, аз също съм лоша…

И тъй, напоследък доста хора около мен разбраха, че осинових бездомна котка. Много ме и питаха ама как, ама защо, ама как се взема подобно решение… Ще го напиша само веднъж, току виж иначе съм прибрала още някое създание, което има нужда от хранене, чистене на тоалетната, къпане, бърсане на носа и слагане на капки в носа
Котето е от Русе, там е живяло на козирката над входа на един блок. На около 3 години е и има хигиенни навици. Може да отваря врати, да мести кутии, да дърпа разни неща и изобщо запомня лошите си идеи твърде бързо
От немско-българското дружество помогнаха с транспорта от Русе до София (транспортираха кучета до летище София, за да ги изпратят за осиновяване в Германия) и го доставиха на терминал 2, където го преместихме от едната клетка в другата. И тук дойде първият кофти момент за котарака в София – никой не ни искаше за пътници, щом клетката не е празна, а вътре има животно. Един … странно ненормален таксиметров шофьор ни взе и докара до вкъщи.
Ето, минаха 2 седмици и половина от първото влизане на Алфи вкъщи, но той вече е цар…, така де, президент на къщата (не за друго, нека да е демокрация – все пак ми отстъпва леглото ми поне за през нощта). Онзи ден му сложиха ваксина (Имало и ваксини против хламидия, дори за котки… Интересно колко ли хора могат да се оправдават, че са го лепнали от котката ) и днес носът му е болен. Сега се гоним с шишенце капки за нос и се гледаме лошо. Ако не друго, поне знам как да го накарам да не се качва на леглото ми в 4:15 всяка сутрин
Ето ви и снимка да видите как ми се сърди и бяга в неговото си легло

Преди време създадох Обществената тоалетна, написах една чернова и реших да дам шанс на обществото преди отворя тоалетната. Не се наложи да чакам дълго сякаш.
Мине се, не мине, медиите, неправителствените организации и въобще някъде гръмва скандал – баща коли децата си, родители пребиват децата си, майка удушава новороденото си бебе и го държи във фризер, дете коли друго дете и осъзнава извършеното като прикрива извършеното, деца се пребиват и нараняват едно друго всеки ден, липсват пари или лекарства за тежко болни деца… На никой не му пука, че хора умират от безотговорност и отявлен мързел. Всеки си мие ръцете с останалите хора. Имаше цитат на Георги Марков, че колективната отговорност ражда само безотговорност и за съжаление все още е истина
Всички бързат да обвиняват държавата и институциите й, но повечето не осъзнават, че от обществото зависи кое зло деяние как ще бъде третирано и дали и как ще се наказва. Били сме зли, не сме уважавали живота. В училище ли да ни възпитават или у дома да го уважаваме? А как? Родители, които пребиват децата си ли биха могли да възпитат човек, който ще решава проблеми и спорове без насилие? Учители, които не са мотивирани или са бити и плюти от онези пребитите от родителите си деца ли ще ги възпитат, че обществото е коректив и са длъжни да зачитат нечии елементарни права или да не унижават и тъпчат други живи същества? Вярно е, всяко стадо си има мърша, но осъзнатите стада се грижат да ограничават последиците от мършата, а нашето се оглежда, блее и се дели на по-малки стада с надеждата, че в новото малко стадо всичко цъфти.
Мила родна картинка преди години – квартална междублокова градинка, отвъд градинката пейки, магазини, кафе. В кафето млада майка с детенце – прекрасно ангелче, което си играе наоколо, но отива в градинката. Всички са щастливи, навън птички пеят, майката люпи семки, пие кафе и пуши в кафето, а отрочето играе мирно с камъчета в градинката. Под дърво в същата градинка спи куче. Детенцето отива и вдига камък от земята, приближава се до дървото и го мята по кучето. То се буди и рязко бяга далеч.
Годините минават, детето расте, кучето е пребито, блъснато или отровено, но така или иначе то не е главен герой на историята. Детето вече си играе с други животни – души котки или малки кученца, убива птички, забива тел по ушите на животни… Годините минават, то се бие със съученици и напада и наранява други деца. Очаквано, годините отново минават и днес срещу онова дете има много повдигани дела, като голям човек почти не е живяло извън затвора, но пребитите деца от неговото детство остават наранени и го помнят.
Има световни изследвания и практики – особената жестокост към животни се пренася върху хората. В нормалните „бели“ държави подобни деяния са наказуеми. У нас след много сложни процесуални действия се предвижда глоба, а ако животното е собственост на някого и това се докаже, може да се търси имуществена (!!!) отговорност. С други думи, ние възпитаваме извършители, които не уважават живота – уважават единствено правото ни на собственост. Те знаят, че да излезеш с брадва срещу човек се наказва, но срещу котка може. В един момент обаче, всичко става възможно и само броим ранени. Тук винаги се опитваме да лекуваме болните (макар да няма пари за лекарства), макар често да се оказва, че превенцията е по-ефективна и евтина.
Утре от 10 сутринта на площад Народно събрание ще се съберат хора, които искат особената жестокост срещу животни да се инкриминира. Там ще са и от фондация „Четири лапи“, които всеки ден се борят да няма бездомни болни и гладни животни, страдащи животни, нито нахапани от тях хора. Аз подкрепям тяхната кауза. Тезата на групата от Фейсбук е твърде крайна за мен и не мога да застана изцяло зад нея, но твърдо вярвам, че всеки член на това общество е длъжен да уважава правото на живот на останалите и че това трябва да е началото на общество, което може да определя как иска да живее.
Аз не искам да живея сред болни, оскотели и озлобели хора!