PURESMILE

От малко лигаво момиче с дълги опашки, бели дрешки, сандали на каишки и пухкави панделки ме учеха, че книгите носят истината; че книгите ти дават свободата да фантазираш и да мечтаеш; изпращат те там, където никой не е бил преди и преживяваш емоции, които никой никога не е усетил като теб. Мислейки над това през годините ту четях в захлас без да мисля, че навън изтичат дни, ту криех всички книги и бягах от тях с единствения страх, че не мога да контролирам това, за което мисля и това, за което мечтая. Мама ме учеше и че колкото и прекрасни филми да има, те имат написан сценарий. Много често са писани по велики книги, но дори да не са, пак са излезли написани върху хартия. Така и ме възпитаха – това, което сам усещаш е по-силно от всичко и не може да бъде сравнявано с това друг да усеща вместо теб.

Днес все повече книги се появяват след успеха на филм, което обръща логиката, с която повечето сме възпитани. However, все си мисля, че когато човек живее във филм, му се ще да не вижда книгата… Беше време и гледахме pathetic американски романтични комедии, драми, екшъни и всякакви извратени комбинации, в които една кола потегля нанякъде отрупана с консервни кутии, а на задното й стъкло пише Just Married.  И тогава и сега се питам къде си мислят, че отиват Не това обаче е идеята ми.

За мен по-интересни от Just Married са Almost Married. За almost married жени трудно бих могла да говоря, тъй като познавам малко такива, а дори и тях бих определила като married заради естеството на обвързването им. Затова се насочвам към любимата ми част – Almost married man.

Почти жененият мъж (ПЖМ) не е митично същество, среща се навсякъде и може да се наблюдава по улиците на всеки град, по баровете и кръчмите по всяко време на денонощието, зад бюро във всеки офис и предполагам на други места, където не съм срещнала такъв, защото просто не съм ходила там И така, този вид е супер чаровен – варира от това да им е скучно и да търсят свежест, през това да са „задушени“ и да търсят свеж полъх, до там, че да търсят спасителката на бял кон да ги избави от страданията им. Относно последните има моменти от месеца, когато ако съм на нейно място, бих ги спасила единствено от мъките на съществуването им, но през останалата част от времето се задоволявам с това да си представям спасителката да се тътри на гърба на сиво магаре и нервно да рови из чантата си в търсене на каишка, с която да омотае стабилно врата на този, който ще спасява. Всички те си приличат и много трудно могат да се различат на пръв поглед без въоръжено око. Всички те са в изключително трудна ситуация, всички те се опитват да угодят на всички, и в повечето случаи не заслужават съдбата си. Много ги боли, заради това, че карат и други да страдат. Тук е момента да допълня картинката с мнението на мой познат, близък на ПЖМ – всички сме уникални. Да бе да, уникални сме сами за себе си, но иначе идеално се вписваме в разни класификации и сме достатъчно предсказуеми, за да губим интерес един към друг сравнително бързо. На свой ред, аз не вярвам на почти женени мъже по ред причини, но от мой и чужд кокоши опит знам:

Всеки почти женен мъж лъже – волно или неволно, достатъчно е да се знае, че той няма контрол над решенията си. Всеки ПЖМ има нужда от време, за да реши как да постъпи без да нарани никого. Всеки един от тях обаче, никога не взема такова решение. Той уж не е наясно какво би се случило, но истината е, че не иска промяна, но не иска и да се жени. Не иска да вземе каквото и да е било решение, защото така би поел отговорност. Ако не се наложи да решава, винаги друг може да е виновен. Винаги ще има нещо важно; нещо, от което няма измъкване и винаги вкъщи назрява скандал, който „лесно може да се избегне, ако не се виждаме няколко дни и не закъснявам толкова често“. Не ги разбирайте погрешно, но те не обичат скандалите и са готови да мълчат и да търпят на тормоз само и само да не им се карат и да е тихо и спокойно. Същият, защитаващ уникалността на хората познат, казва по този повод, че който го е страх от мечки, не ходи в гората. Лошото е, когато идеш в гората да търсиш мечки, а намираш само беззъби катерици…

В началото започнах с това, че живеещите във филми не искат да четат книгите. Аз обаче искам да прочета сценария!